Чувствах го не като родител, а като брат и приятел,

 Чувствах го не като родител, а като брат и другар, говорихме си на копеле, споделя Александър Манев   Александър Манев - наследник на художника Никола Манев, който умря в събота в Париж, описа в изявление за Българска телеграфна агенция пред Оля Ал-Ахмед по какъв начин счита да продължи делото на татко си, както и за какво огромният създател е упорствал да бъде заровен в Чирпан. Александър и сестра му Сара са деца на художника от неговата брачна половинка холандка.   - Александър, огромна загуба е както за вас, по този начин и за България и за света кончината на Вашия татко - именитият художник Никола Манев. Какво беше последното му предпочитание? - Преди всичко желанието му беше да живее! Той нямаше никакво желание да напуща този свят, не го желаеше, беше вкопчен в живота и не го пускаше! Най-голямото му предпочитание като художник беше да рисува. Непрекъснато. Това бе неуморното му предпочитание - да държи четката и да рисува до финален мирис. Последното му предпочитание беше той да бъде заровен в България, не във Франция! Той постоянно споделяше по този начин: " Аз не съм подправен французин. Париж ме направи същински българин ". Той доста добре осъзнаваше, че неговата земя е майка България и единствено тя е неговата Родина. За него България бе всичко - спомените от детството му и мястото на целия му жанр. Земята на Чирпан бе същински свята за него - той боготвореше това място. И би желал последната му спирка да е там. - Това значи ли, че Вие и сестра Ви ще вземете безапелационното решение Никола Манев да бъде заровен в България? - Това е нашето дефинитивно решение. Каквото и да се случи, татко ни ще бъде заровен тук, в България, не във Франция. Той е българин и ще остане подобен за поколенията, за българската и международна история!   Желанието ми е той да бъде заровен в двора на галерията " Никола Манев "   но не знам, дали ще получим позволение за това. Искаме да е покрай картините си, в тази невероятна креативна атмосфера. Когато хората идват да преглеждат творбите му, да могат да сложат едно цвете на гроба му. Така ми се ще да е, по този начин би било редно да бъде. - Никола Манев изрично отхвърляше да се оповестява положението му и болестта му. Дори ме молеше да не го пиша на никое място. За мен той беше човек на живота и образец за необикновено мощен дух. Защо татко Ви не искаше да се разгласява тежкото му здравословно положение? - Беше безусловно срещу да се знае, че е болен. Баща ми беше необикновено мощен духом човек. Не се предаваше елементарно. Не просто мощен темперамент, ами чак дебелоглав. Точно този мощен дух и вярата в положителното, в позитивното, в светлото, го задържа толкоз дълго след началото на болестта му. Баща ми не беше податлив да схване живота от позицията на жертва. Независимо, че знаеше, че всичко в неговия организъм към този момент е комплицирано и се движи в неверната посока. Въпреки това, той беше най-щастливият човек на земята. Винаги жизнен, с висок мажорен тембър на гласа, смееше се до последно. Винаги пред хората той   твърдеше, че е добре, че всичко е наред и че е доста щастлив   Точно тази положителна сила го крепеше. Баща ми беше като лъч светлина, рязък се из сред облаците и постоянно успяващ да свети и да озари земята. И картините му бяха такива - цялостни със светлина и позитивизъм. Основната мисъл в живота му беше да споделя щастието и насладата си с хората към него. Вместо да сме тъжни, да се оплакваме и непрестанно да хленчим, той бе образец за неповторимия позитивизъм. Той бе на мнение, че в случай че нещо неприятно или трагично се случва, в случай че човек има проблем, какъв е смисълът непрестанно да го обсъждаме и да се задълбочаваме в него. Така сами потъваме в черното и хлъзгаво тресавище, наречено негативизъм, от което няма излизане. Така че той постоянно беше извърнат в противоположната посока, тази на щастието и насладата, на усмивката, вицовете, шегите и положителното въодушевление. Това го спасяваше през последните години и не просто го задържа жив, само че го задържа творящ с четка в ръка, без значение от заболяването. Той се радваше на пеперудите във въздуха, да вземем за пример. Една хвърчаща пеперуда можеше да го направи безумно благополучен и да го въодушеви. Чуруликането на птичките го възвисяваше до върховете на дърветата. Обожаваше вълните на морето. Той намираше благополучие и наслада в дребните неща, които правеха живота му огромен. - Каква ще е ориста на неговите галерии в страната? - Като наследник на българския художник Никола Манев изрично ще заявя, че ще направя всичко допустимо, до момента в който аз съм жив, всичките галерии да продължат да носят вечно името " Никола Манев ". И главната изложба в Чирпан, и тези във Варна, и в Полски Тръмбеш, и в Пазарджик, и в Троян, и в Ловеч.   Галериите би трябвало да останат за българите   и освен - за културната история на България, която би трябвало да бъде показана и на света. Бих желал да му направя изложба и в София. Защо пък не. Бих желал творчеството на Никола Манев да участва и в столицата на България. Този огромен български художник заслужава едно място и в столицата. - Как ще продължите делото на татко си? - Ще се погрижа за цялото културно завещание, което той остави след себе си и, несъмнено, ще продължа делото му. Като негов наследник постоянно ще бъда там където са картините му. - Имахте забавен нехарактерен метод на другарство с татко си? - Да, по този начин е. Чувствах го като брат. Дори приживе не го назовах " татко ми ", той ми беше на първо място най-хубавият другар. Говорихме си свободно, без секрети и задръжки. Дори се обръщах към него с шеговитата фраза " чирпанско копеле ". И той ми викаше по този начин: " Какво бе, копеле! Кво праиш бе, копеле?! " Само доста близки хора с юношески, хулигански дух могат да си приказват по този метод. Винаги е бил свободен и разкрепостен в метода си на мислене. Рядко се среща такава връзка сред родители и деца. Обикновено има спор на поколенията, а нашите две генерации се бяха слели в едно, с помощта на младия му и свободомислещ дух. Той притежаваше необикновено свободен дух, който се пренасяше освен върху картините му, само че и върху общуването му с хората. И най-близките му другари ще се съгласят с моите думи, тъй като и с тях си позволяваше такива словесни волности. Това означаваше, че доста ги обича и ги е позволил прекомерно близо до себе си, до неговото персонално пространство. - Освен татко, какъв бе за Вас Никола Манев? - Голям художник. Велик създател. Космополитна. Голяма персона. Голям другар, с доста другари, които станаха и мои другари. Човек с необятно разтворени прегръдки, подготвен да прегърне всеки. Манев   бе отворен към света с добротата си и детската си наивност   Радваше се като дете на дребните неща в живота и ги споделяше безплатно с близките. Споделяше ги, по негов си метод. Никола за мен постоянно ще остане най-голямото ми ентусиазъм! - Какво ще стане с ателието му в Париж? - Ателието му беше обещано от страната и в този момент би трябвало да го опразним от персоналните му движимости и да го върнем. Затова хвърча за Париж, където ме чака моята сестра Сара, с цел да се погрижим за всичко. Трябва да приберем тук и да запазим всичките му мемоари от Франция, от Париж. Всичко ще приберем на едно почтено място в България. В Париж ще останат картините му при колекционерите. Делото му ще е живо постоянно! Светлата му душа ще остане вечно в картините му. Където и да е, освен в Париж, душата, позитивизма и светлата сила е трайно запечатана в картините на Никола Манев, който има произведения в над 40 страни по света. Това е безконечното - творчеството, което един създател остава след себе си. То живее постоянно, останалото е преходно. Никола Манев не е измежду живите единствено телом, само че не и духом. Духът му ще остане вечно в галериите, на стените в домовете, сред хората. Той ще живее посредством картините си. Искаше да остави доста картини и в действителност остави ужасно доста картини. - Какво ще извършите с картините, които ви чакат в Париж? - Картините, които остават в моите ръце като правоприемник, ще ги докарам тук и ще не преставам това, което би желал той - да ги демонстрирам на хората. Ще върша изложения, галерии. Няма да ги пазим на закрито без достъп, в противен случай, ще ги излагаме на колкото се може повече места. Той постоянно е казвал, че смисълът на една картина не е да виси в дома на художника, а да имат хората достъп до нея, да я виждат и усещат. Със сестра ми ще продължим достойното дело на татко ни. Това за нас е въпрос на чест. Никола Манев е огромен български художник, който е неоспорима част от българската история и ние сме длъжни да я пазим и браним, да я продължим. Продължавам с изложбите, както той би желал. Искам колкото се може повече хора да видят картините му, които носят наслада и положителна сила. Картините му са цялостни с цветове, светове и светлина. И тази светлина би трябвало да продължава да озарява света.   Оля АЛ-АХМЕД  standartnews.com